Три неща, които ме накараха да се усмихна днес....

в обедната почивка....в спринта между двете работи...реших да мина през църква...за последен път тази година....поради лошото време и още няколкото задачки-закачки, които трябваше да свърша в движение....най-удачен бе варианта да се отбия до църквата "Света Марина".... в самата църква вървеше кръщене...две момичета...явно приятелки си станаха кръстници...имаше един просяк...персонала на църквата...и още три жени...приятно и топло ми стана, слушайки тържественото пеене...така добрата идея беше съвсем изпълнена....уцелих момента...в двора на църквата бе пресъздадена сцена от рождеството....която не се сдържах и снимах...
отправих се към пощата за да изпълня още едно приятно дело за днес....и тук изненада...приятна...опитвайки да поставя в кутията няколкото писма(33 ако трябва да бъдем точни).....усетих съпротива....едно леко навеждане ми донесе усмивка...кутията на централна поща беше претъпкана от писма...е тук се сдържах и не снимах...макар и трудно...продължавайки по главната....в посока така любимата ми и ежедневно посещавана градска градина....преминах през смесица от аромат на скара, вино и шоколади Милка...общо взето в това се състои атмосферата в тази част на Пловдив...по повод Коледа....влизането в градината по необичайната алея...озадачи и мен самата...продължих и се натъкнах на нещо ново за мен...чест посетител там.......ето тази чешма...или "Хорцето", както си я наричат и знаят хората....но съвсем с нов облик...приближих се и се зачетох в малката златиста табелка...чешмата е реставрирана в чест на доктор Лилияна Попова от семейството и....израстнала и прекарала живота си покрай тази чешма....усмивка....изпълнена стара българска традиция...да съградиш чешма, която да напомня за теб...това беше днес моето.....докосване до вечността....