...отпътуване от ежедневното си аз...с цел да се изгубиш...за да търсиш пътя обратно към себе си....и търсейки се да се намериш някъде...където не си се оставял преди....ми не е като да не ми се е случвало...случва и в момента....късмет на всички неспокойни духове....
"- Моля... нарисувай ми овца...
Когато загадката е прекалено внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото и безсмислено да ми изглеждаше това на хиляди мили от всяко населено място и в смъртна опасност, аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка. Но като си спомних, че съм учил главно география, история, смятане и граматика, казах (малко недоволно) на момченцето, че не умея да рисувам. То отвърна:
- Нищо. Нарисувай ми овца."
добре, че стана 43 градуса навън, че да се спра и аз за да си направя сайт... ЦЪК ...
........няколкото ми почивни дни...непрекъснатите валежи и умората да си почивам ме вкараха в кухнята...направих импровизция от 3 рецепти намерени из нета...то взе че стана...кекс с кайсии за чудо и приказ :D
и така от
2 чаени чаши брашно
1 и 1/2 чаена чаша кисело мляко
1 и 1/2 чаена чаша грис
1 и 1/2 чаена чаша захар
1 чаена чаша олио
2 чаени лъжици сода бикарбонат
1 ванилия
разбърках кексово тесто, половината от което изсипах в намазнена кексова форма....7 кайсии разполових и наредих върху тестото и отгоре залях с останалата част тесто. Цялата тази фантазия се пече на 170 градуса около 45 минути...когато изстина я обърнах в подноса, който беше предвиден за случая, нарязах кекса на парчета ... забърках
100 грама маргарин
1 и 2/3 чаена чаша захар
които минаха през котлона до карамелизиране....вътре поставих и 1 чаена чаша смлени орехи, и залях нарязаното кексче...получи се интересен вкус...особено частта с кайсия в комбинация с карамелчето и орехите е разкош...